ДА ЧУЕМ ДЕТСКИТЕ МЕЧТИ

През месец декември ПИСЕЛ завърши работата си по деветмесечен проект „Да чуем детските мечти” за работа с деца от Дома за отглеждане и възпитание на деца лишени от родителска грижа „Пеню и Мария Велкови” в град Велико Търново. Проектът беше финансиран от „Глобул”. В него взеха участие около 40 деца, 15 от които със специфични образователни нужди. Децата са на възраст от 8 до 15 години. Екипът на ПИСЕЛ използваше в работата си арт-терапевтичния подход (рисуване, психодрама, правене на кукли). Целта беше да се открият лични интереси на децата в областта на изкуствата и намиране на собствен начин за изразяване чрез тях. Акцентът беше не върху крайния резултат, а върху творческия процес и взаимодействието с другите. Развиване на силните страни на децата, отглеждани в дома и използване на ресурсите на системата, в която те живеят за здравословно израстване и пълноценното им интегриране в обществото. Участие в проекта взеха и възпитателите на Дома, с които бях проведени семинари супервизии по заявени от тях случаи. Проектът завърши с изложба от творческите произведения на децата в дома, където бяха поканени хора от общността.

Мечтите на един тийнейджър (създадено от деца на възраст от 13 до 15 г.)
Имало едно време …
едни тийнейджъри, които се събрали да си помечтаят.
Всички мечти започват да се споделят на маса – на хапване и пийване. После те станали и започнали да танцуват.
Танцували и си мислели колко хубаво би било живота да е музика, танци, ядене, пиене, да пътуват на разни места, да са с любимия човек, да имат пари.
Тези тийнейджъри знаели, че училището и работата са много важни неща в живота, но въпреки това ги оставяли на по-заден план, за да могат да мислят за по-хубави неща.
В мозъка им се въртели само мисли за любов, ядене и пиене. Младите тийнейджъри си седели, въздишали и си мислели: “Да можехме да сме свободни и независими, финансово независими, да можехме да си правим каквото искаме.” Изведнъж песента свършила, те спрели да танцуват и всеки тръгнал по задълженията си. Вече трезви се върнали в реалността и си казали, че всеки ще осъществи мечтите си и един ден ще се съберат и ще си говорят как са осъществили мечтите си. Най-лесната мечта е да си пуснеш касетофона и да потанцуваш. Или да имаш някой лев и да понапазаруваш. Да седнеш и да помечтаеш е също много лесно, защото мечтите са безплатни, и мечтаеш без да пречиш на околните. Много е хубаво да имаш приятели и семейство, но е много трудно да ги спечелиш и да ги задържиш. Изобщо тийнейджърите искат всичко от живота, да грабят с пълни шепи от него. Когато един тийнейджър излиза от дома той започва самостоятелно да мисли за себе си – да мисли къде да си намери работа, подслон и пари. Особено, когато влезем в Европейския съюз и хляба стане 2 лева, какво ще прави този тийнейджър? Ще си спука ... за един хляб! Какви са му шансовете обаче? Късмет – тийнейджърите вярват, че късметът съществува. Той е като влак – като дойде и трябва да се хване. Или философски казано: или животът ще ти поднесе много гадории или ще имаш много късмет! Има различни хора – да им се чудиш на разбиранията: имат пари и искат още! Ако се постигнат всички мечти, колко време и неща ще трябват?! Трябва да се борим за мечтите си!!!