С дълбоко прискърбие съобщаваме, че на 5 февруари 2007 година в Атина почина Д-р Васо Василиу.

Световната психология загуби една от водещите си личности.

До началото на 60–те години Д-р Васо Василиу и Д-р Джордж Василиу (колега и съпруг на Васо, един от пионерите на системната и семейна психотерапия, почетен председател на Световната асоциациа по Социална Психиатрия) живеят и работят в САЩ. Там, заедно с други американски колеги създават The General System Theory Committee of the American Group Psychotherapy Association, проучвайки приложенията на Общата теория на системите в психотерапията. Научните им изследвания резултират в книгата “Living Groups –Group Psychotherapy and General System Theory“. Те са едни от първите, които практикуват нововъзникващата в САЩ по това време, семейна терапия.

През 1963 год. Д-р Васо и Джордж Василиу се връщат в Европа и се счита, че са първите, пренесли от САЩ и въвели в Европа метода на семейна терапия. В Гърция те създават Атинския Институт за човека (A.I.A), като център за изследвания, тренинг и развитие на теорията и приложенията на системния подход в социално-поведенческите науки за човека. Д-р Вaсо и Джордж Василиу провеждат стотици семинари и тренинги в целия свят, включително и в България.

Д-р Васо Василиу е съавтор на метод за групова терапия “Синалактивна групова образна техника” – метод по който са обучавани и български психотерапевти (повече вж. в “ Еxperiential Groups in Theory and Practice” Kjell Rudestam“ или в статия, преведена на български в сайта на ПИСЕЛ www.psychotherapy-bg.com ).

Докторската дисертация, защитена от Д-р Васо Василиу в Чикаго е посветена на sequence analysis – последователността на свързване на припокриващи се послания (образи, истории) в обща тема.

В книгата на В. Печяк “Известни психолози за психологията” Д-р Васо Василиу е съавтор, наред с Х.Айзенк, К. Роджърс, Д. Боулби, Д. Улпе, А.Лазарус, Н.Чомски.

Д-р Васо Василиу има значителен принос за развитието на психотерапията в България. Заедно с Джордж Василиу през годините 1983-1990 проведоха редица професионални обучения в София, Атина и Митилини, изцяло спонсорирани от Атинския Институт за човека.

По-късно българска обучителна програма по семейна психотерапия се разви чрез постоянното професионално сътрудничество между ПИСЕЛ и A.I.A., а ръководената от д-р Васо Василиу три-годишна специализация в Атинския Институт за човека ни даде достъп до нов тип психо-социална превенция, базираща се на психотерапевтични принципи.

Д-р Васо Василиу притежаваше невероятен дух, жизнерадост и обаяние.

В продължение на години нейният обикновен ден започваше сутрин в 5 часа и завършваше след 23 часа. Намираше време за всеки и за всичко, отворена към света и с широк кръгозор. Незабравими за нас ще останат одухотвореното й лице, чаровната й усмивка, искрящият и от време на време с весели пламъчета поглед.

Дълбок поклон и ще те помним с ума и сърцата си.

Румен Георгиев, Женя Георгиева

и екипът на ПИСЕЛ

С дълбоко прискърбие съобщаваме, че на 4 август в Ню Йорк почина д-р Георги Каменов – основоположник на съвременната научна психотерапия в България.

В началото на 70-те години в диспансера на бившата Първа психиатрична университетска клиника той започна да прилага групово-аналитичен подход. В тези години, когато господстващата марксиско-ленинска доктрина “громеше вражеската капиталистическа идеология” и определяше психоанализата като ”упадъчно буржоазно учение” д-р Георги Каменов започна открито да отстоява и прилага психоаналитичните идеи и принципи в работата си. Около него постепенно се създаде кръг от млади учени, които се събираха регулярно всеки четвъртък в извънработно време за да споделят научните си наблюдения от груповата динамика на първите групи от пациенти. По същото това време, когато дори кореспонденцията със Западния свят не беше безопасна, той поддържаше редовна връзка за супервизия с швейцарския психоаналитик Роналд Батегай - едно от най-големите имена в света в груповата анализа.

Д-р Георги Каменов бе прототипа на главния герой д-р Банков от филма “Адаптация”, който беше скандално свален от екран, а режисьорът Въло Радев трябваше да дава обяснения пред Комисия по културата на ЦК на БКП. Това не можеше да отмине безнаказано, върху д-р Георги Каменов бе упражнен натиск, бе подложен на непрекъснати унижения, групите бяха спрени и в края на 70-те бе принуден да емигрира. Дори и в чужбина, на хиляди километри от България, той се стараеше да има контакт с младите си колеги, които след известно прекъсване възобновиха и продължиха да практикуват психотерапевтичните подходи с негласната подкрепа на Ръководителя на Катедрата по психиатрия проф. д-р Иван Темков.

В началото на 90 –те, идвайки в родината си след дългогодишна емиграция д-р Георги Каменов даде основния принос за създаването на Българската асоциация по психотерапия, обединяваща малкото професионалисти и утвърждаваща научната общност в областта на психотерапията. За съжаление дори и тогава от определени ръководни среди му бе показано, че не е желан в България и натрупаният негов безценен опит и познание няма да бъдат официално оползотворени у нас. За някои професори в психологията и психиатрията, които от видни критици се превърнаха във “видни психоаналитици”, д-р Георги Каменов беше неудобна личност.

Връщайки се в САЩ, д-р Георги Каменов продължи неуморно и скромно да практикува в психотерапевтичния си кабинет в Манхатън и това беше достатъчно успокоение за нас в България, че някъде там в Америка съществува един д-р Каменов, към който вече спокойно можеш да се обърнеш за съвет и потърсиш упование.

В последния e –mail, той питаше, доколко в обсега на вниманието на българските психотерапевти стои въпросът за използуването на пациентите за лична психологична полза на терапевта. В последващ телефонен разговор с него му предложих да изпратя някои въпроси по проблемите на развитието на психотерапията у нас /нещо като структурирано интервю/ и той прие да помисли за още въпроси, които той смята за важни.

За съжаление това интервю не се случи.

През месец март 2006 година на заседание на УС на Българската асоциация по психотерапия д-р Георги Каменов бе утвърден за Почетен член на Асоциациата. Няколко месеца по-късно ни напусна.

Поклон и вечна памет! Ще останеш завинаги в сърцата ни!

Румен Георгиев, Женя Георгиева